|
Лили Иванова е родена на 24.04.1939 в Кубрат. Тя е най-голямата звезда на българската поп - музика. Нейният успех е истински феномен, като се има предвид, че продължава вече трето десетилетие, а верните й поклонници, за които тя е просто "Лили", се множат с всяко следващо поколение. Невероятно амбициозна, тя подчинява живота си на песента и й служи с безкомпромисността на един истински професионалист. С природната си дарба интуитивно открива емоционалната искра на всяка песен и я възпламенява по неподражаем начин. Допринася за популязризирането на българската естрадна песен по света и издига нейния престиж чрез многобройните международни награди, които завоюва. Тиражите на грамофонните й плочи са астрономически за малка страна като България и трудно ще бъдат достигнати от друг изпълнител. Както трудно ще бъдат достигнати и броят на концертите, и броят на изпятите песни. Завършва основно образование в родния си град и Техникума за медицински сестри във Варна - 1959. Работи известно време по специалността си в болницата в Кубрат. До 1961 участва в художествената самодейност, а от 1961 е включена в концертните програми, организирани от Концертна дирекция в София (помага й завеждащата секция "Естрада" Лидия Станчева). Първото задгранично турне е в Румъния съвместно с Мария Косева и Явор Димитров - 1962, а година по-късно успехът в Букурещ е толкова голям, че ангажиментът продължава 6 месеца (именно по това време е осъществена първата дългосвиреща грамофонна плоча, съставена от италиански и български песни). В началото на 60-те подражава главно на Рита Павоне, но постепенно изгражда собствен изпълнителски стил, който се проявява в песни като "Събота вечер" (муз. Йосиф Цанков) и "Брезите и момичето" (муз. Ангел Заберски). Звездата й изгрява в зала "Универсиада" на съвместните концерти с шведската певица Джейн Сверт и оркестъра "Сребърните тигри" - 1964, в който не се задоволява с отредената й спомагателна роля и доказва по неоспорим начин своето превъзходство. 1966 поставя началото на едно десетилетие, което й носи награда след награда на различни международни конкурси: трета награда на фестивала в Сопот, Полша - 1966; "Златен ключ" от фестивала в Братислава - 1966 за изпълнение на песента "Адажио" (муз. Ангел Заберски); първа награда на фестивала във Варшава - 1967; специалната награда "Орфей" и лауреатско звание на Световния фестивал на младежта и студентите в София - 1968; награда за най-добро изпълнение на фестивала в Барселона - 1968 ("Да вярвам ли" - муз. Ангел Заберски); "Златна плоча" от фестивала "MIDEM" в Кан - 1969; извънредна награда за изпълнение "Златна плоча" на фестивала в Атина - 1970; трета награда на фестивала в Рио де Жанейро - 1970; трета награда за песента "Панаири" (муз. Тончо Русев) на фестивала в Токио - 1973; извънредна награда за изпълнение на фестивала Виня дел Мар в Чили - 1973; първа награда на фестивала в Париж - 1973; Голямата награда "Златният Орфей" - 1974. Дълъг е списъкът на наградените песни, изпълнени от нея на различни конкурси у нас. За "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс са обявени: "Без радио не мога" (муз. Георги Костов) - 1968, "Ти сън ли си" (муз. Тончо Русев) - 1970, "Любов" - 1974, "Стари мой приятелю" - 1977 (и двете по музика на Митко Щерев). Първа награда в радиоконкурса "Пролет" печелят: "Пролет щом цъфти" - 1971, "Мечта" - 1972, "Измислица" - 1976 (и трите по музика на Тончо Русев); "Пролетно настроение" - 1977 и "Ручеи" - 1978 (и двете в дует с Асен Гаргов и по музика на Янко Миладинов); "Любовта е живот" - 1982 (муз. Найден Андреев). На фестивала "Златният Орфей" са наградени песните: "Море на младостта" (муз. Йосиф Цанков) - специална награда - 1966, "Бялата лодка" (муз. Ангел Заберски) - трета награда - 1966, "Лунната соната" (муз. Ангел Заберски) - втора награда - 1968, "За обич съм родена" - трета награда - 1969, "Този свят е тъй прекрасен" - втора награда - 1970, "Птицата" - първа награда - 1972, "Наше лято" - първа награда - 1974 (всички по музика на Тончо Русев); "Остани" (муз. Георги Костов) - първа награда - 1976, "Чудо" (муз. Б. Елиезер) - първа награда и "Самота" (муз. Асен Гаргов) - трета награда - 1982. В различните периоди на своята кариера тя сътрудничи с оркестрите на 3дравко Радоев (началото на 60-те), Иван Пеев и "6 + 1" (след 1966), Митко Щерев и "Маковете" (70-те), Асен Гаргов (от 1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името "София". Сред композиторите, с които осъществява тясно творческо сътрудничество, са: Ангел Заберски (1965-1968), Тончо Русев (1969-1974), Митко Щерев (1974-1977), Найден Андреев (началото на 80-те). През 80-те изпълнява песни на много от младите композитори (Тодор Филков, Асен Гаргов, Рафи Жамакорцян, Любомир Дамянов, Александър Кипров). Осъществява многобройни концертни турнета в чужбина - на първо място в Русия, където е сред най-популярните естрадни певици и до днес. Гастролирала е с успех в Германия, Куба, Япония, Турция, Финландия, Чехия, Сърбия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в Германия, където изпълнява и специално написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик (концертни турнета, шоупрограми във "Фридрих щадт палас", участия в телевизионни предавания). БНТ е осъществила няколко филма за нея, първият от които е "Аз съм Лили" - реж. Хачо Бояджиев - 1974. През 1975 е издадена книга "Нашата Лили" - изд. "Наука и изкуство", съставители Н. Вълкова и М. Бончев. През 1987 осъществява изключително успешно концертно турне в България заедно с група "Стил". В началото на 90-те работи с Чочо Владовски, с когото създава съвместно звукозаписно студио, изпълняват няколко дуета и записва албума "Хазарт", а с Иван Лечев - "Частен случай". През 1994 е удостоена с Голямата награда "Златният Орфей" за цялостен принос, а Международната организация за солидарност към жените й връчва почитен знак и я причислява към най-забележителните жени на планетата на ХХ век. |