Фен сайт на Лили Иванова

Кой ражда болката?
Kрасивата, капризна, горда болка...
Кой ражда болката?
И защо така сме влюбени във нея?

Ти, който като млад си свиркаш пред страха?
Ти, който като огън връхлиташ върху ледената смърт
за да спасиш едно единствено сърце?

Кой ражда болката?
Ужасната, позорна, грозна болка...
Кой ражда болката?
И защо така от нея се боим?

Ти, който като влюбен мамиш своето момиче?
Ти, който като стар отстъпваш със усмивка и поклон
за да спасиш натрупаната слава?

Кой ражда болката?
Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка...

Не я ли раждаме самите ние?

Колко думи

Като ярки птици в мрака,
в мрака се стопиха
думите, които времето разпръсна.
И ще прозвучи навярно много тихо
онова, което казваш твърде късно.
И ще прозвучи навярно много тихо
онова, което казваш твърде късно.

Пр: Колко думи и все не мога
да им дам и душа и плът,
ала днес те обичам много, много
и изглежда за първи път.

Все тъй отминавах или пак те срещах.
Бързах да се скрия сред познанства нови.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.
Знаех, че към тебе ме привлича нещо,
но едва сега разбрах, че е обич.

Коя бе ти

Замиращите стъпки на жената
и гаснещия в здрача светъл шал...
И чувам - непознати и познати-
сигналите на тягостна печал.

Коя бе ти, която си замина?
Вълшебница ли страстна или грях?
Орисница ? Полубогиня -
вестителка на сълзи и на смях?

С какво ме надари? Със много рани.
И сред обичаните бях ли пръв?
Навярно си от многото измами
на моята виновно грешна кръв.

На диренето тъмно - краен смисъл.
Утеха в безответния копнеж.
Стих, който никога не съм написал,
и неразумен - в разума - метеж.

След упрек неизречен ли замина,
горчивите ли чувства долови?
Недадената обич ли изстина?
Или съм много закъснял, уви !

А звуците от стъпките треперят
и здрачът се превръща в мрак могъщ.
И аз стоя - самотен като жерав -
от всички изоставен изведнъж.

Какъв си ревнив

Какъв си ревнив!
Иде ми дори да плача!
Денят е красив -
ти правиш го мрачен.

Веднъж се засмей!
Мръщиш се дори когато
ми казват "здравей"
моите познати.

Кой е този там
строго ти ме питаш.
Има нещо, знам!
Той те гледа скрито.

Нима не разбра?
Мислиш съвсем напразно,
че с лоша игра
искам да те дразня.

Обичам ли те -
трябва да вярваш в мене.
Щом като съм с теб
нищо не ми трябва.

Щом обичам теб
трябва да ми вярваш.
Щом като съм с теб
нищо не ми трябва.

Както никой друг

А беше както винаги - дойде при мен,
на вечeрта с последната искра.
Мълчеше както в онзи дълго чакан ден,
когато ми донесе любовта.

И само закъснялото признание
витаеше тревожно между нас.
Един до друг, а страшно разстояние,
поглъщаше безумния ми глас.

Както никой друг целуваше ме ти. (2)
Както никой друг в сърцето ми разпалваше жарта.
И раздялата превръщаше в изгнание.
Както никой друг на света.

А беше както винаги, дойде при мен,
на вечерта с последната звезда.
Мълчеше както в онзи дълго чакан ден,
когато ми донесе любовта.

Изгарях от прикритото вълнение.
Годините се сляха в кратък миг.
И сякaш за последно откровение
откъсна се от мен сподавен вик.

Както никой друг целуваше ме ти. (2)
Както никой друг в сърцето ми разпалваше жарта.
И раздялата превръщаше в изгнание.
Както никой друг на света.

Красивия миг

Шепне кръвта непокорна
своята хубава тайна.
Хората нека говорят,
че любовта е нетрайна.

Нека предричат измени
и съдбоносни раздели.
В нашите тръпнещи вени
златни щурци са запели.

Един прекрасен лъч
сега край нас трепти.
Един прекрасен лъч
от наш'те мечти.

И даже изведнъж
да свърши любовта
ще ни остави тя
красивия миг.

Топла вълна ме залива
в буен безоблачен шемет.
Знам, че ще бъда щастлива
докато вярвам във тебе.

За любовта пророкуват,
че си отива след време.
Важно е, че съществува
и че сега си до мене.

Когато те намерих

Когато те намерих, знаеш ли -
почувствах, че отново съществувам -
когато ме прегърна, помниш ли?
Помниш ли?

Аз помня как безумно се вълнувах
и дадох ти и двете си ръце -
около теб в прегръдка те се свързаха.

Аз имах и едно сърце
и то живя за теб забързано.

Обичам те, обичам те,
тъй както никога не сме обичали.
Обичай ме, обичай ме,
от никой друг не сме го искали.

Когато ми говориш казвай ми
пак думите от първите ни срещи -
две думи трябват само, вярвай ми!
Вярвай ми!

Една съдба завинаги ни срещна.
Неземните богатства ще ти дам -
приятелство и нежност, и доверие.

И пак ще имам всичко знам,
защото с теб сме се намерили.

Какво си ти

Така е хубаво, че теб те има,
но нямам сили да го изрека.
Душата ми без брод ще стигне
при теб на края на света.

Очите ни когато се докосват
запалва се безименна звезда.
Приемам те с това, което носиш -
една себераздала се вода.

Така е хубаво, че теб те има,
когато стигнах края на света.
Намерих те. Ръцете се докосват
за да се слеят във една съдба.

Какво си ти - свръхсвят или материя?
Какво си ти - реалност или сън?
Аз тука на земята те намерих.
Мигът хиляда пъти повтори.

Когато първи път те срещнах

Когато първи път те срещнах,
прости ми ти не те познах,
но ти ми спомняше за нещо
което дълги дни копнях.

Което в сънищата пазех
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи.

За туй когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във тези две ръце забравих
две ласки и едно сърце.

Че този свят е много глупав
и малко трябва на човек
едно сърце за да го люби
и песен литнала далеч.

Когато първи път те срещнах,
прости ми ти не те познах,
но ти ми спомняше за нещо
което цял живот копнях.

Като птица

Не ме моли, недей от мен да просиш
със страстни думи ни едничко чувство,
че не сърце, а птица в мене нося,
задържаш ли я знай ще я изпуснеш.

А птиците обичат свободата
и свободата е която вечно
във малките килии на гнездата
ги връща от просторите далечни.

И със невидима решетка
ме заграждат твоите думи,
недей превръща в клетка любовта,
ако си умен.

И как просторът необятен
да сменя със дом спокоен.
Ти оставими ми свободата,
ако искаш да съм твоя.

Обичам като птица свободата
и само тя е силата вълшебна,
която чак от края на земята
отново би ме върнала при тебе.

Като спомен

По косите нощта пълзи,
по ръцете полепва мрак,
а ние с теб се търсим
още в този град.

Неслучайно този път вали
и потъват къщите в мъгли.
Дано да можем с теб да се срещнем пак!

Тази нощ защо ми горчи?
Може би от дъжд или сълзи?
Или рана от някоя дума, казана вчера?
Тази нощ защо ми тежи?
А дъждът вали, вали -
като спомен за нещо, което загубихме с тебе.

По косите нощта пълзи,
по ръцете полепва мрак,
а ние с теб се търсим
още в този град.

Неслучайно този път вали
и потъват къщите в мъгли.
Дано да можем с теб да се срещнем пак!

Тази нощ защо ми горчи?
Може би от дъжд или сълзи?
Или рана от някоя дума, казана вчера?
Тази нощ защо ми тежи?
А дъждът вали, вали -
като спомен за нещо, което загубихме с тебе.

Тази нощ ми тежи.
А дъждът вали, вали -
като спомен за нещо, което загубихме с тебе.

Моят дом е празен без теб.
Скрита в ъгъла тъгата спи.
А аз очаквам ти да дойдеш призори.

Коя е тя

Не зная как, но ето че сега
с годините забравям имената,
забравям дати, спомени, лица
на много от случайните познати.
Забравям ала още е във мен
и може би до края ще остава
една любов за сетния ми ден
във зимата студена да ме сгрява.

"Коя е тя?", се питам неведнъж
и все не мога да си отговоря.
Дано да се излее като дъжд,
дано да ме опари като огън.

Безименна така ще си остане
надеждата във всеки порив нов.
Надеждата, че в зимата ни сгрява
не първата, а сетната любов.

Кратка вечност

Разделяме се. В чашите ухае,
кафето ни-последно откровение.
Усмихваме се,за да не признаем,
излишното,нечакано вълнение.
И ето в този миг,недоловимо,
превръщаме се в бездна от мълчание!
А спомените, раждат се незрими,
събуждат се и парят,като рани.

пр:Зная,животът ни променя.
Тази среща ни разделя вече.
Вярвай,пазя още в мене,
живота ни във тази малка вечност!

Дали се лъжем?Кой от нас е искрен?
Отивам си и късам тази струна.
Но ето,казвам ти последна истина-
обичам те,обичам те без думи....

Кратко лято

Всичко е минало, всичко е стихнало-
спомен е в нас любовта...
Грабна, отнесе я
вятърът есенен,
живата жар от листа.

Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен...
Нека без болка примирена,
с глас на една душа,
обичта да те спре.

Спят вълноломите,
в сенки от спомени -
скриват ръце и лица.
Даже в сърцата ни,
стихнал е вятърът,
тъмни са всички слънца.

Мое щастливо, кратко лято,
ти не угасвай в мен...
Нека без болка примирена,
с глас на една душа,
обичта да те спре.

пр: Кратко лято,
с усмивката на свойте слънца,
ти правиш мига безкраен...
Кратко лято,
вечен спомен, кратка любов,
най-светла следа в моя живот!

най-светла следа в моя живот...

Късен стих

Забравени във музика слова,
безгласни и отминали, далечни,
ако ги помня, още помня ги едва,
но не ги пиша, не ги чувам вече.

Дали животът ме ожесточи
или забрава през душата мина -
обезцветените от четене очи
обхащат и света наполовина.

Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни,
аз бих оставил всичко настрана,
но с мислите, които все ме дебнат.

Какво да правя, как да изразя,
блестящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза
или във късен стих ще го опиша.

И виждам суха залезна трева,
останала без цветове и сила,
огъната на две и затова,
най-жълта тишина изобразила.

Какви слова във тая тишина,
когато звуците са непотребни,
аз бих оставил всичко настрана,
но с мислите, които все ме дебнат.

Какво да правя, как да изразя,
блестящото, което в мене диша.
Ще го удавя във една сълза
или в късен стих ще го опиша.

Към теб

Аз взех от твойта слабост много
могъщество и чест, и доблест.
Пленително добра тревога,
привързаност без страх и подлост.

И жълта есен, жълто ехо,
от гласове незащитени,
но всичко е така, така далеко,
тъй както детството от мене.

И струва ли си да се пипа
несбъднатото от години.
Отново за самозащита
да си останем анонимни.

Да бди нас като тогава,
зидът старинен и огромен,
да се яви като забравен,
а ти да дойдеш като спомен.

И в паметта си да се ровя.
Да търся мъничка разплата!
Да си отида пак виновен!
Да си останеш ти!... Възпята...

Кръстопът

Сезони и дни прелитат край мен,
оставят следи от всеки момент.
Живот-кръстопът е мойто сърце
минават оттам безброй ветрове.

Премина оттам дори любовта
тя имаше, знам, безброй имена.
Но аз не броях щастливите дни,
аз просто живях, раздавах мечти.

Живот-кръстопът е мойто сърце
минават и днес безброй ветрове.
Каквото било, било досега.
Живот-кръстопът - това е съдба.

Капитан

Капитанът не спи, в океана е взрян капитана
И реве, и кипи, и звездите гаси океана.
Всяка мачта скрипти, всяка рея звънти като струна
И лети, и лети с триста възли тайфуна.

През тропически мрак води кораба свой капитана
Най-добрият моряк от Червено море до Хавана.
Десет градуса Вест, тишина и тайфуна го няма
Над екваторен лес се люлее луната голяма.

Едно малко момче, отразено се вглежда в морето
то навежда глава, то очи срещу слънцето свива.
И усмихва се то и протяга под мостчето длани.
Аз разбирам защо - Добър път, добър път, капитане!

През тропически мрак води кораба свой капитана
Най-добрият моряк от Червено море до Хавана
Литват сиви ята и се стрелват зелени акули
И витлото тъче в океаните ивица бяла.

Капитанът не спи, в океана е взрян капитана
И реве, и кипи, и звездите гаси океана.
Всяка мачта скрипти, всяка рея звънти като струна
И лети, и лети с триста възли тайфуна.

И лети и лети... Добър път, добър път, капитане!

Камбаните

От славната Априлска епопея
до Метковец със оня поп Андрей
бунтовните камбани още пеят
и тича неспокоен ветровей.
Безсънните камбани в мен отекват
и в моя ден, и в моя кратък сън,
и аз вървя по стръмните пътеки
след екота на този страшен звън.

Припев:
Камбаните, камбаните ме водят
по вярната посока на дълга.
Текат през мен реките пълноводни,
пронизва ме куршума на врага.

Но аз съм жив, камбаните са живи.
Разтърсва ме бунтовният им глас.
Вестители на правдата такива
завинаги ще ги запомня аз.

Припев:
Камбаните, камбаните ме водят
по вярната посока на дълга.
Текат през мен реките пълноводни,
пронизва ме куршума на врага. (x3)

Както онзи ден

"Сбогом" каза ти, с обич във очи
скоро се върни, пак ме целуни
пак ме милвай както онзи ден.
Мислех досега всичко на шега
Тъжна съм сама, чакам те ела,
пак ме милвай както онзи ден
Всичко лошо нека в миг забравим, ела
пак над нас ще грей луна с нежна светлина.

Клемантин

Оооооооо, йе,йе,
оооооооо, йе,йе

Клемантин, Клемантин, шери
не лети с твойта фантазия
и без край сред звездите не блуждай.

По небето не танцуват риби,
след морето няма пойни птици
разбери моя палава Клемантин.

Защо все си бебе
но, но, но страх ме е за тебе
но, но, но играй се не плачи
уи, уи, уи, уи.....

Клемантин все за теб треперя
всякаш ти си родена вчера
Клемантин моя палава Клемантин

Защо все си бебе
но,но,но страх ме е за тебе
но,но,но играй се не плачи
уи, уи, уи, уи.....

Клемантин все за теб треперя
всякаш ти си родена вчера
Клемантин моя палава Клемантин

Оооооооо, йе, йе, йе
оооооооо, йе, йе, йеееееее...

Какво е щастието

Иска ми се вече да открия
смисълът на земния живот
във какво понякога се крие
славата, пари или любов.

Рано или късно всеки прави
избора на днешния си ден
ала после иска да забрави
че от него бил е победен.

Всичко ли до този миг научих
колко разпилях или събрах
със любов голяма ли сполучих
до сега така и не разбрах.

Славата --------- не се побира
златото във сейфа не блести,
а пък любовта дори красива
като сняг априлски се топи.

Щастието питам се какво е
има ли го всъшност на света
иска ми се да не отговоря
скучно ще ми бъде след това.

Cara mia

Танца луд подгони мрака,
вечерта сега ни чака.
Тръгвай с мен - нощта е наша,
тръгвай с мен!

За ръката ме повеждаш,
влюбено към мен поглеждаш.
Аз понасям се безумно в твоя плен.

Не наричай ме "Cara mia",
че изтръпвам така от луда страст.
Не наричай ме "Cara mia",
че погубва ме твойта мъжка власт.

Не наричай ме "Cara mia",
че политат в очите ми звезди.
Не наричай ме "Cara mia",
измамен си, измамен си.

Ти подреждаш сладки думи,
търсиш близост помежду ни
ала още ти за мене си табу.
За ръката ме повеждаш,
влюбено към мен поглеждаш,
нека да изпием чаша малибу.

Не наричай ме "Cara mia",
че изтръпвам така от луда страст.
Не наричай ме "Cara mia",
че погубва ме твойта мъжка власт.

Не наричай ме "Cara mia",
че политат в очите ми звезди.
Не наричай ме "Cara mia",
измамен си, измамен си.