|
|
БЕЗ ПРАВИЛА
музика: Александър Кипров
текст: Явор Кирин
Къде се ражда любовта?
Дали не е в едно сърце,
което вярва че сега
умът не може да го спре?
Къде се ражда любовта?
Дали с докосване едно
или е тук на сутринта
след нощна страст и бурен огън?
Пр.
Не си измисляй правила!
С мене всичко е начало!
Но не очаквай след това
да бъда твое огледало!
Не си измисляй правила
когато искаш да съм твоя!
Пожар от нежност запали
и любовта ми ще си ти!
Къде се ражда любовта?
Дали с докосване едно
или е тук на сутринта
след нощна страст и бурен огън?
Пр.
Не си измисляй правила!
С мене всичко е начало!
Но не очаквай след това
да бъда твое огледало!
Не си измисляй правила
когато искаш да съм твоя!
Пожар от нежност запали
и любовта ми ще си ти!
Пожар от нежност запали
и любовта ми ще си ти!
Без радио не мога
Когато сутрин стана, започвам да играя.
За музика и танци по цял ден си мечтая.
Със радиото пея, когато съм сама
и често ми се смеят вкъщи на ума.
Мама, татко, баба, чичо
искат да съм като тях -
много, много да не тичам,
да не чуват моя глас.
Ти вече си голяма - днес беше пак на кино,
а трябва като мама да станеш домакиня.
Добрата твоя леля и целият ни род
отиваха в неделя, единствено в неделя
на пъстрото хоро
Чета ли или уча, аз пак се забавлявам,
понякога се случва дори да прекалявам -
Във къщи нямат мира, не само през деня -
в нас радиото свири, намират го да свири,
дори, когато спя.
Безсъние
Дълга е нощта и далече- денят.
Час по час летят и от тях капки самота.
Ту разплакан, ту щастлив дъжд от спомени вали.
Сякаш този свят литва в миг назад.
В мен се връщаш ти, пак изгряват твоите черти,
две очи- слънца изгряват и оживява любовта.
Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали и във миг от мен
чезнеш ти.
Може би така, в някой тих нощен час
в безсънен мрак
идвам аз в твоите мисли пак.
Спомените като дъжд рукват в тебе изведнъж.
Сякаш този свят литва в миг назад.
Пак се връщам аз, звънва нежно в тебе моя глас,
две очи- звезди изгряват и оживява любовта!
Живей ти в нас, любов!
А дъждът вали и във миг от теб чезна аз,
чезна аз.
Бенг-бенг
Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти с наган и със перо,
аз с наган и с болеро.
Припев:
"Бенг, бенг" - гърмеше ти,
"Бенг, бенг" - отвръщах аз,
"Бенг, бенг", но днес уви
"Бенг, бенг" изпълва ме стъга.
Струва ми се от тогаз
в тебе влюбена съм аз,
но тогава любовта
беше в детската игра
Припев...
После срещнах те веднъж -
беше вече строен мъж,
но от свян или от страх,
любовта си не признах
Бяхме с тебе две деца,
зачервени от игра,
ти с наган и със перо,
аз с наган и с болеро.
Припев...
БОЯНСКИЯТ МАЙСТОР
Във ранната утрин пропява камбана
и буди старите спомени.
Имало майстор във Бояна,
имало майстор на икони -
прости икони, тихи и бедни,
ликове бледи, родени в легендите.
Сред тези ликове добри
на хора някога живяли
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло - там се поспри.
И хората бавно прииждали в храма,
глави пред него навеждали.
Имало майстор във Бояна,
имало майстор на икони -
прости икони, тихи и бедни,
ликове бледи, родени в легендите.
Сред тези ликове добри
на хора някога живяли
съзреш ли тихо да гори
пламъче бяло - там се поспри.
Тоз пламък сенките плете
и древна истина разкрива:
в добрите майчини ръце
дете заспива.
Брезичките и момчето
Брезичките на улицата малка
растяха до твоя прозорец,
не виждаха и нямаха ръце
брезичките на улицата малка.
Едно момче живееше до вас,
то виждаше брезичките и тебе,
момчето не прошепваше словата,
които шепна аз:
Да имаха брезичките очи,
биха се заглеждали в очите ти;
да имаха брезичките ръце,
биха ти погалили ръцете;
да имаха жадуващи уста,
биха те целували, целували...
Брезичките, брезичките безброй,
на които аз завиждам...
Най-хубава е улицата малка,
където е твоя прозорец,
пораснаха големи дървеса
брезичките на улицата малка...
Едно момче живееше до вас,
момчето е далече от брезите,
момчето е пораснало голямо,
това момче съм аз:
Да имаха брезичките очи,
биха се заглеждали в очите ти;
да имаха брезичките ръце,
биха ти погалили ръцете;
да имаха жадуващи уста,
биха те целували, целували...
Брезичките, брезичките безброй,
на които аз завиждам.
Българка
Питай ме от 'де имам тънък и строен стан
и две звезди, вместо очи,
как са огрели мойто лице!
Питай ме защо тъй е болно мойто сърце
и докога, и докога от
мойта хубост ще си огрян!
Птиците млъкват щом запея,
слушат стихнали моя глас.
Слънцето в поглед чер се крие
щом изляза на двори аз.
Този тънък стан взела
съм от горска ела,
черната нощ и две звезди,
моите тъмни очи.
Всичките птици ще надпея
с моята песен и моя глас.
Моята хубост ще огрее
както слънцето таз земя.
Бялата лодка
Черно море, биеш вълноломи, кораби, лодкари, весла...
Море, мъничко не ти ли дожаля!
Влюбени вървяхме по брега
в залива на тишината
към бялата лодка,
която ни зовеше към морето...
Вихър над морето се изви
и отнесе тишината,
и нашата лодка, бялата лодка,
с която не отплувахме в морето...
Черно море, с черни вълни,
в залива лодката върни,
укроти вълните, утихни -
влюбени ще дойдат на брега,
в залива да търсят тишината
и нашата лодка, бялата лодка,
с която да отплуват в морето.
Влюбени ще дойдат на брега,
в залива да търсят тишината
и нашата лодка, бялата лодка,
с която не отплувахме в морето
Черно море, лодката върни!
БЕЗ ТЕБ
муз. Ал. Йосифов
текст: Живко Колев
Не чакам без звук,
моят спомен е тук,
щом заспи градът.
Той е с твойто лице,
с твойте ръце,
както всеки път.
И пак съм във плен,
пак се ражда във мен
и гори всеки миг
моят зов, моят вик:
Без теб, без любов, без приятел,
без теб сякаш пуста е земята.
Дълги са дните, до болка познати
без теб, без любов, без приятел.
С колко тъга
се завръщам сега
към онези дни!
Беше кратка нощта,
сами с любовта
бяхме аз и ти.
Сякаш твоя глас
още, още чувам аз.
И се лута в сърцето
горещият стон:
Без теб, без любов, без приятел,
без теб сякаш пуста е земята.
Дълги са дните, до болка познати
без теб, без любов, без приятел.
Беспокойно сърце
Сърцето бие, бие и лудува,
сърце което все за теб тъгува.
Тупти сърцето в гърдите на момиче,
едно момиче, което те обича.
Сърцето бие, бие като лудо -
не вярва то че ти обичаш друга.
Тупти сърцето, тъгува и копнее
за тези нощи в които бяхме с тебе.
Чуй ти това сърце! (това сърце)
върни се пак при мен! (пак при мен)
Върни ти любовта на нашите сърца!
Сърцето бие, бие и лудува...
Сърцето бие, бие и тъгува...
БЯЛАТА ПТИЦА
Погледни над нас - прелита птица бяла,
страшно не е ли в нощта, че е тя сама,
няма ли земя, няма ли земя да я приюти?
В тоз късен час къде е полетяла?
Или търси самота? Но дали сама
може лесно тя дълго да лети?
В този късен час прелита птица бяла.
Страшно не е ли в нощта, че е тя сама
няма ли земя, няма ли земя да я приюти?
И в нощта над нас една следа остава,
в тъмнината тя се скри и на две крила
носи над света толкова тъга...
Знам, знам, че тя лети с болка във нощта,
тя е наранена. Нейните крила така са уморени,
любовта не е дошла и сега в своя бяг търси южен бряг...
...търси южен бряг ... търси южен бряг ... търси южен бряг
БЕЛИТЕ МАНАСТИРИ
гр. фолклор
Продават се, мамо,
белите манастири.
Белите манастири, мила мамо,
с черните калугерки.
Никой се не нае
манастир да купи
Манастир да купи, мила мамо,
с черните калугерки.
Най се е наело жълтото еврейче
манастир да купи, мила мамо,
с черните калугерки.
|
Фен сайт на Лили Иванова 
