Ти ме слушаш, навел очи.
В тях стаена сълза горчи.
Знам, жестоко е,
но тъй е по-добре.

Аз си тръгвам сега от теб.
Аз си тръгвам, макар да знам,
че оставаш на света
без мене сам.

А тъй щасливи с теб бяхме ний,
но где са тези дни?
Защо те бързат?
Защо от нас отлитат ?

След тях по цялата земя
ще тръгна без теб сама.
Ще спра ли нейде? Не знам.
Недей ме пита ! Не питай...

С колко болка и тъга
си отивам от теб сега,
ала пак не искам
ти да разбереш,

Че си всичко за мен в света
и тъгата, и радостта.
И че не мога аз
без теб.
 

АБРАКАДАБРА

И всичко бе така отдавна,
но до днес помня аз оня час -
ти промълви две думи странни
и със тях ме закле да мълча.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това.

Че времето за нас ще спре
и млади ще сме ний.
И любовта ще грей
през всичките ни дни.

Абракадабра, абракадабра
аз искам пак да вярвам в това.

Но аз мълчах, в сърцето пазех
тези две думи и любовта.
Навярно ти на друг ги каза
сила днес няма в тях, няма в тях.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това.

Но времето лети, раздяля ни без жал.
Знам, нашта тайна ти на друга си издал.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това.

Абракадабра, абракадабра
магия има скрита в тези две слова.
Абракадабра, абракадабра
аз искам да вярвам в това. 

Адажио

Как се казваш?
Чакам твоето име...
Слизай, слизай -
влака тръгва на път.
Той нека замине,
а ти на перона остани.
Вярвах, вярвах аз -
ще пристигне вагона
на моите радостни дни.
Вярвах, вярвах аз -
ще пристигнеш при мене
в този ден, в този ден
с любовта...
И ще тръгнем ний
от любов озарени
по света...
Слизай -
зелена е светлината,
а изпуснеш ли този момент,
ще се спусна без страх в колелата
между теб и мен.
Аз бях сигурна -
ще се спреш ненадейно
в моя град с любовта,
и ще тръгнем ний,
от любов озарени,
по света...

Ако изчезнеш

Прогонвана, осъждана, одумвана.
От делника, задъхана, вече чезнеща,
ти като цвете от вихрушка клюмнало,
сега стоиш на моя праг. Трепереща.

Ела, любов, за тебе е отворено
сърцето ми навсякъде и всякога.
Ела, ела, не се сърди на хората,
че толкова са груби с теб понякога.

Дай ми ти всичкия студ,
дай ми ти всички обиди -
искам щастлива оттук
после, любов, да си идеш.

Нищо, че мойто сърце
скрито ще плаче и страда -
винаги мойто лице
ще те посреща със радост.

Постой при мен, а после пак постоплена,
тръгни сред тях, почукай на сърцата им,
че ако ти изчезнеш от живота ни,
без тебе ще умре земята цялата.

Ако ме забравиш

Аз от никого не скрих
своята любов към теб.
С птици и цветя
тайно от теб я споделих:
с огненото слънце, с безбройните звезди,
с ясната луна, с вятъра дори.
Исках да превърна
в дом за нашата обич
този свят голям.

Припев:
Мен и любовта ми забравиш ли ти
вятъра край теб с моя глас да шепти
плахите звезди с блясък нежен и чист
тихо да напомнят за моите очи;
слънцето за моето горещо сърце,
а луната ясна за моето лице-
всичко да ти спомня за мен,
моя любов.

И където и да си в този свят голям,
споменът за мен вечно край тебе да върви.
Огненото слънце и безбройните звезди,
ясната луна, вятъра дори-
всичко покрай тебе да ти спомня за мен и за любовта.

Припев:

Алея на влюбените

Има в парка една тиха алея,
в която неизвестният скулптор
е изваял с длето един мраморен момък,
един герой, останал завинаги
на двайсет години в тази алея на влюбените...

Пак сигналът звъни в тишината,
той е наш неизменен сигнал
и в сребристия дъжд на луната
той ни среща, той ни среща
в алеята спрял.

Сякаш тас той е чакал безкрайно,
все такъв, неизменно красив
и ни гледа усмихнато в мрака,
и ни маха с ръка мълчалив.

Може би той е имал момиче,
може би като мен е обичал,
може би в тишината на мрака,
може би като мен го е чакал!

Колко влюбени тук ще минават,
а под лунния дъжд мълчалив,
неизменно с умивка такава,
ще ги среща пак момък красив.

Може би той е имал момиче,
може би като мен е обичал,
може би в тишината на мрака,
може би той е чакал!

Априлска шега

Колко хубав изглежда животът
през април, този месец тъй мил!
Аз се влюбих във него, защото
теб видях през април.
Зная аз, че април е лъжовен,
зная - туй е априлска лъжа
и все пак в свойте длани гальовни
твойте длани държа.

Не, не вярвам - месец април е лъжлив.
Вече вярвам - месец април е щастлив!

Теб и бялата пролет обикнах.
С тебе целият свят е тъй нов!
И от нашто дихание никнат
и цветя, и любов.
Може би щом април си отиде,
ще си идеш със него и ти,
но насън аз отново ще видя
пак април да цъфти.

Не, не вярвам - месец април е лъжлив.
Вече зная - месец април е щастлив!

Със съня ще се връщаш тогава,
ще те виждам тъй както сега.
Затова, затова ти прощавам
тази мила лъжа!

Аугуста

Сърцето ми е яка крепост древна,
тъгата ми - един затрупан ров.
Но съм жена от земните най-земна
и още чакам твоята любов.

Не питай как се казвам! Ще те пусна
на крепостта през тайната врата.
Наричай ме със името "Аугуста"!
Наричай ме любов или мечта!

Аугуста, Аугуста е моето име.
Аугуста зови ме! Аугуста люби ме!
Изгаряй ме с поглед, изгаряй ме с устни!
И вечно повтаряй: Аугуста, Аугуста!

Ако забравиш името ми даже,
ако нощта лика ми окраде -
попитай вятъра, ще ти го каже,
моли зората - ще ти го даде!

АМАЗОНКАТА

музика : Тончо Русев
текст : Дамян Дамянов

Цял живот ме изгаря мечтата,
тая слънчева моя мечта
да си имам аз конче крилато
и със него навред да летя !

Но си имам аз конче , което
да ме носи тъй както на сън,
буйна грива да вей до небето
и да чатка с копитния звън.

Така-така так ! Така-так ! Така-так!
Аз препускам с мечтата си пак.
И летиме със кончето в бяг.
Така-так так ! Така-так ! Така-так !
Така, така-так !

Вземам златни лъчи от небето ,
от земята набирам цветя.
И събирам туй всичко в сърцето
да се върна със песен в света.

И летя , и летя като вятър .
И размахвам коса и ръце.
Аз препускам и нося земята
и наяве, и във мойто сърце !

АКО НЯКОЙ ДЕН

Ако те загубя някой ден,
аз ще забравя нежните думи.
Ако заминеш, ако те няма,
ти ще отвориш в сърцето рана – неизлечима.

Аз виждам в тебе небе и свята надежда.
За мене всичко бе болка и нежност.
Зора и слънчев ден в една кратка есен,
и пътят озарен с радостна, радостна песен. (2)

Ако те загубя някой ден,
аз ще забравя нежните думи.
И ще сънувам как ме погледна,
как ме целуна в нощта последна,
как си замина.

Аз виждам в тебе небе и свята надежда.
За мене всичко бе болка и нежност.
Зора и слънчев ден в една кратка есен,
и пътят озарен с радостна, радостна песен. (3)

АЗ ТЕ МИСЛЯ

муз. А. Йосифов
текст Павел Матев

/неиздавана, запис - 1979 г./

Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.

Грешна селянка с болка доби
върху сламата в селския пруст
един малък и немного силен
един български анти-Исус.
Който тръгна по тебе невесел
с кама и тракийска торба
и от юноша още се вмеси
в зигзага на твойта съдба.

Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.
Аз те мисля, Родино, и чувам -
като музика стенеш у мен.
Твоите нощни дървета целувам
и осъмвам от птици пленен.


АКО МОЖЕШ, НАСТИГНИ МЕ

Аз съм волна като вятър - идвам изведнъж,
в моите длани аз ти нося капки весел дъжд.
Във безгрижен танц край мене всичко се върти,
ако можеш, настигни ме ти.

Ту пристигам аз от север, ту съм топъл юг.
Днес от тебе съм далече, утре пак съм тук
и земята покрай мене шеметно лети.
Ако можеш, настигни ме ти.

Не питай ще се спре ли някой ден,
ще се спре ли някъде
тоя бърз и вечен бяг.
Да те чакам аз.

Ако ти не си до мен,
ако ти си някъде,
някой друг ще има пак
да ме гони всеки час.

Искаш ли да бъда твоя - спри на кръстопът
детом вечер, уморени ветровете спят,
улови ме, прегърни ме и ме укроти.
Ако можеш, настигни ме ти. 

Ако знам

Има дни на тъга има дни
във които са тъжни очите ми,
че капчукът за мен не звъни,
че за мен пролетта непита!

Има дни без любов и за мен
има дни без усмивки и щастие
та нали е света отреден
не единственно само за ласки!

Нека неспокойна литне песента ми
да намери със птиците път,
като пролет да стопли деня
тоя ден,тоя ден,тоя ден
с песента ми вървете при мен!

Ако имах чук

Да имаш чук в ръката
какво ще правиш с него
ще се държиш прилично
когато си с мен да,да,да!

Звъни ми телефона
с чука ще го ударя
и търсили ме някой, мама
ще казва че ме няма да,да!
 
До обет аз ще спя-уха
до обед аз ще спя!

Да имах и канбана
какво ще правиш с нея
аз всички ви ще будя
във ранни зори да,да,да!

Които са сънливи
и малко мързеливи
щом чуят моята камбана
ще молят да престана!

За мъничко поне не,не,не
за мъничко поне!

Да,аз зная живота е песен
по цял ден ще я пея
света ще бъде весел
добър и щастлив да,да,да!


Дори да сте заспали
щом започна гали гали
кръвта в миг ще забушува
ще почне да тънцува!

В този ритъм жив
В този ритъм жив

Анти песен за себе си