Издател: Melodia/ Кат.№. D22975/6

Музикалните специалисти са тези, които дават компетентна и категоррична оценка за качествата на певеца, но всемогъщият фактор е публиката. Тя е която обиква или отхвърля, утвърждава или отрича, издига изпълнителя, или го обрича на забвение. Още с първите си стъпки скромната и непозната медицинска сестра Лили Иванова привлича вниманието на многобройните, безименни любители на "лекия" жанр. Изпратена на турнета в Румъния, Полша, Чехословакия, ГДР, Югославия тя не престава да работи върху себе си и усъвършенства майсторството си на естраден изпълнител, като навсякъде завоюва широка популярност. Следва нов ангажимент за запис на грамофонна плоча в Букурещ. Там престоява 8 месеца. Постепенно стилът се изчиства, обогатява - чужд на всеки повърхностен вокален и сценичен ефект. Оформя се нейният характерен стил със свежа творческа фантазия, изключителна емоционалност, проникновеност, широка нюансировка. Влиянието на Рита Павоне е майсторски пречупено през призмата на творческия й натюрел. През 1966г. Лили Иванова блесна отново с яркото си дарование и постигна забележителен международен успех - стана носителка на "Златния ключ" на Братиславския интервизионен фестивал на естрадната песен. Тя притежава завиден репертоар, в който голям дял заемат песни от наши композитори - Й. Цанков, А. Заберски и др., които пее с много любов, ефектно и артистично ("Адажио", "Море на младостта", "Венера", "Зимна приказка"). Иванова счита, че за да се развива, са й нужни преди всичко български песни - "Само чрез тях мога да покажа у нас и навън себе си" - казва тя. Трудно е да се каже кое подкупва най-много в нейното изпълнение: чистия и ясен тембър, дълбочината на чувството, съвършена простота и проникновеност, искреността и непосредствеността в изживяването. Нейните почитатели могат да не се съмняват, че разгръщайки още по-пълно богатствата на таланта си, тя ще допринесе много за бъдещето развитие на нашата песен. Майя Ненчева

Румънци издават първата плоча на Лили Ивановa! Хотел "Амбасадор" се намира в самия център на Букурещ. Точно срещу него бе другият, още по-луксозен и престижен хотел "Лидо". През 1963 г. във вариетето на "Амбасадор" идва български оркестър, ръководен от Здравко Радоев със солистка Лили Иванова. Броени дни след като българите започват гастрола си, "Лидо" се изпразни. В същото време пред вратата на "Амбасадор" се завиваше опашка. Хората търпеливо чакат да се освободи някоя маса, за да влязат. Оркестърът свири четири часа. Програмата на Лили Иванова продължаваше около 40 минути. Обикновено доста след като тя свърши и е вече в хотелската си стая, от ресторанта се чува как скандират името й. За дни в Румъния Лили Иванова стана суперзвезда. Румънската телевизия и радио веднага забелязват българската певица. Телевизията прави четири предавания. Те се готвеха на живо и се излъчваха директно. Напълно в духа на тогавашните техническите възможности. Националната фирма за грамофонни плочи на Румъния "Електрокорд" дойде с предложението да запише дългосвиреща плоча с 8 песни. Дотогава никой изпълнител в България не бе правил такова нещо. "Балкантон" издаваше най-добрите ни певци, но на микроплочи. Първата дългосвиреща плоча на български поппевец се появи с голям успех в Румъния и е на Лили Иванова. В нея бяха включени осем мелодии, само две от тях са български. Написани са от Алeксандър Събев и Димитър Вълчев.